31/01/2012 - 22:12
HBV Journal – януари 2012
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 януари 2012
Хепатит B удвоява риска от смърт при заразените с ХИВ
Хората, заразени с човешкия имунодефицитен вирус ХИВ (HIV) са изправени пред двойно по-висок риск от развитие на СПИН и от смърт, ако са заразени същевременно и с вируса на хепатит В (HBV), според доклад, публикуван в The Journal of Infectious Diseases.
Докладът подчертава значението на изследванията, ранната диагноза и лечение на хепатит В при хората, живеещи с ХИВ.
Вирусите на хепатит B и C атакуват само черния дроб, докато ХИВ инфекцията отслабва имунната система. Изследователите са установили, че хепатит С не изглежда да води до влошаване на ХИВ инфекцията, но са искали да изследват дали хепатит В представлява по-сериозен ко-инфекционен риск отколкото хепатит C.
Изследователи от Националния военноморски медицински център (National Naval Medical Center) са наблюдавали заразени с ХИВ пациенти, лекувани във военните и военноморските медицински институции в цялата страна. Те насочили вниманието си върху 2,352 души, заразени с ХИВ в рамките на три години и чийто НВV статус е могъл да бъде идентифициран.
От 2,352 пациенти:
- 20% са прекарали инфекцията (позитивни за повърхностни антитела на хепатит B)
- 3% имат активна инфекция с хепатит B (позитивни за повърхностен антиген на хепатит В - HBsAg)
- 74% не са заразени
- 3% са позитивни за ядрено антитяло на хепатит B, но отрицателни за HBsAg, което предполага окултна или мутирала инфекция.
При пациентите, коинфектирани с активна хронична хепатит В инфекция вероятността да умрат или да развият СПИН, е два пъти по-голяма в сравнение с пациентите, които са само с ХИВ инфекция.
Дори и при тези с вече прекарана (отзвучала) хепатит В инфекция процентът на прогресиралите до СПИН и смърт е 35% по-висок в сравнение с незаразените лица.
Сред пациентите с “окултен” хепатит В рискът от развитие на СПИН нараства с 54%.
Дори когато изследователите коригирали данните си за объркващи фактори - като например лица заразени преди 1996 г., т.е. преди да станат достъпни по-ефективни лекарства за СПИН - рискът от прогресиране до СПИН или смърт пак е 80% по-висок при пациентите с НІV-НВV коинфекция.
Изследователите не могат да си обяснят защо HBV инфекцията ускорява прогресията на СПИН при пациентите. Те отбелязват, че хепатит В не изглежда да повишава нивата на вирусния товар на ХИВ или да води до по-нисък брой на CD4 клетките (индикация за отслабена имунна система). Авторите пишат, че все още е нужно да се установи “дали хепатит B се явява като заместник на един по-лош изход /резултат/ или има пряко вредно въздействие върху прогресията на ХИВ заболяването.”
Придружаващата уводна статия подчертава необходимостта да се увеличат усилията за ваксинация и внимателна употреба на антивирусните лекарства, за да се избегне развиване на НВV лекарствена резистентност.
“Съществуват неоспорими пречки за постигане на висок процент на HBV ваксинация и оптимално лечение на HIV/HBV коинфекцията, както в Съединените щати, така и в международен план,” отбелязват авторите. “Обаче, съществуват и ефективни интервенции, които могат да бъдат интегрирани в практиката на общественото здравеопазване и клинични грижи.”
Черен дроб, който някога е бил заразен с HBV, може да се ползва безопасно в трансплантации
Поради недостига на черен дроб за органна трансплантация, учените се питат дали може да се използва черен дроб от хора, прекарали хепатит В.
Американски изследователи са сравнили резултатите на трансплантирани пациенти, получили незаразен черен дроб с тези на пациенти, получили черен дроб, който е бил позитивен за ядрено тяло на хепатит В (anti-HBc) и които са били лекувани допълнително с антивирусни препарати и хепатит В антитела (хепатит B имуноглобулин - HBIG), за да се намали риска от повторно заразяване.
Те проследили 25 чернодробни трансплантации с предшествуваща инфекция. Тези, които са получили черен дроб, който някога е бил заразен, са склонни към по-сериозно заболяване на черния дроб по време на трансплантацията.
Обаче всички пациенти, получили такъв черен дроб, са били лекувани продължително с антивирусни лекарства, както и с HBIG и нито един от тях не е развил хепатит B. Общата преживяемост на 30-я ден, на 1-та година и на 5-та година е била съответно 92%, 74% и 74%, в сравнение с 96%, 89% и 76% при контролната група.
В броя на The International Journal of the Hepato Pancreato Biliary Association от м.януари 2012 г. изследователите определят като безопасно използването на anti-HBc-позитивен черен дроб.
Трансплантирани пациенти, които поддържат нисък вирусен товар с помощта на антивирусни, имат висок процент на преживяемост
Изследователи, които проучват ефекта на антивирусните средства при пациенти с чернодробна трансплантация и хепатит В са установили, че пациентите с рак на черния дроб, които поддържат ниски нива на HBV ДНК (вирусен товар) по време на и след чернодробна трансплантация, са с най-висок процент на преживяемост.
Според доклада, публикуван през декември 2011 г. в Journal of Hepatobiliary Pancreatic Sciences, лекарите са проследили 70 трансплантирани пациенти. Те установили, че групата с високи нива на HBV ДНК (над 10,000 копия/мл) и нелекувана с антивирусни средства има по-лоши резултати.
“Процентът на преживяемост без тумор е значително по-висок в групата на антивирусна терапия, отколкото в групата с висок вирусен товар,” пишат те. Както се и очаква, наличието на множество тумори преди трансплантацията понижава процента на преживяемост.
Изследването показва, че лечението с антивирусни средства на трансплантирани пациенти с хепатит В е от решаващо значение да ги предпази от повторната поява на чернодробен рак.
По-напредналата възраст, ниският вирусен товар увеличават шанса за спонтанно изчистване (клирънс) на HBsAg
Всяка година между 0.5% и 2.26% от хората с хроничен хепатит B успяват спонтанно (по естествен път) да се отърват от HBsAg, без лечение. Изследователите отдавна се питат какво предразполага някои хора сами да изчистят вируса.
В декемврийския брой на списанието Digestion южнокорейски изследователи пишат, че са проследили нивата на HBV ДНК на 880 пациенти с отрицателен тест за “е” антиген на хепатит В (HBeAg), за да видят кои от тях са изчистили спонтанно HBsAg и кои условия биха могли да доведат до този резултат.
Те са избрали HBeAg-негативни пациенти (средна възраст 50 години), тъй като при тях тенденцията е да имат по-нисък вирусен товар, а и имат по-добри шансове да изчистят вируса.
За 31 месеца изследователите установили, че 1.8% от изследваните пациенти са изчистили HBsAg. Пациентите, изчистили вируса, са предимно по-възрастни и са имали по-ниски нива на HBV ДНК (под 2,000 IU/ml).
Скрининг на бащите, а не само на майките, за предавани по полов път инфекции (STIs), предпазва новородените от заразяване
Исторически усилията за провеждане на скрининг за полово предавани инфекции (ППИ) като HBV, HCV и HIV, са фокусирани само върху бременни жени с цел предотвратяване на инфекциите от майка на дете.
Обаче, сексуалните партньори на бременни жени също може да ги заразят. Екип от британски изследователи изпробва програма, която предлага STI скрининг на мъже-партньори на бременни жени, вече прегледани с ултразвук като част от редовната им пренатална терапия.
Според доклада, публикуван през декември 2011 в Sexually Transmitted Infections, на 1,243 мъже-партньори на 2,400 жени, подложени на преглед с ултразвук, е предложен скрининг за ППИ, като 430 (35%) от тях са приели изследването.
Скринингът идентифицира 16 инфекции (представляващи 4% от тестваните лица), включващи два случая на хепатит C, осем случая на хепатит B и шест случая на хламидии, като всички те могат да заразят детето или да повлияят на бременността. Няма идентифицирани ХИВ инфекции.
Пилотната програма показва необходимостта от скрининг на партньорите на бременните жени, според доклада.
Както се и очакваше, наслагването на (заразяването с) хепатит A върху HBV, увеличава риска от чернодробна недостатъчност
Макар че специалистите приемат, че наслагването на втора чернодробна инфекция върху хепатит В е лошо, южнокорейски изследователи решили да установят колко сериозна би била една инфекция с хепатит А при наличието на НВV инфекция. Хепатит A обикновено се предава при контакт с изпражнения или при консумация на сурови миди, изложени на непречистени канални води.
Те прегледали медицинската документация на 449 пациенти, хоспитализирани за остър хепатит A, и открили 30 човека, които били HBsAg-позитивни по време на инфекцията им с хепатит A.
Според доклада им в декемврийския брой на списанието Gut Liver, HBsAg-позитивната група е имала значително повече здравни проблеми с черния дроб по време на хоспитализацията за хепатит A.
При тях процентите на гастро-интестинално кървене, остра бъбречна недостатъчност и остра чернодробна недостатъчност са били по-високи. По-специално процентът на чернодробна недостатъчност е девет пъти по-висок в HBsAg-положителната група в сравнение с HBsAg-отрицателната група (23.3% срещу 3.3%).
Много наркомани, лекувани в метадоновите центрове, остават изложени на висок риск от хепатит
Един доклад, представен на 139-та годишна среща на Американската здравна асоциация (American Public Health Association) в Ню Йорк показва, че много от употребяващите инжекционни наркотици, лекувани в областните метадонови центрове, са заразени с хепатит A или B, или са изложени на риск от инфекция и все още не са имунизирани.
Като част от проучването изследователите оценили 8,060 пациенти и установили, че:
- 35% от пациентите не са имунизирани срещу HBV
- 27% са прекарали HBV инфекция
- Само 23% са били ваксинирани срещу хепатит B
- 1% са HBsAg-позитивни, което показва текуща инфекция
- А 35% са възприемчиви към хепатит A и се нуждаят от имунизация срещу тази инфекция.
“Като цяло, 50% са податливи на хепатит A, B или и на двата,” пишат авторите.
Освен това, от 56% от пациентите, изложени на вируса на хепатит С (HCV), 17% са били възприемчиви към HBV, а 22% - възприемчиви към хепатит A и представляват една високорискова популация.
Авторите на изследването подкрепят имунизирането на тези пациенти в метадоновите центрове, като се прилага ускорен график за ваксинация, за да се достигне до възможно най-много лица. Те предлагат пациентите да бъдат ваксинирани с трите дози за хепатит В в рамките на два месеца вместо препоръчителната шестмесечна дозировка, тъй като до тази популация е трудно да се достигне.
Дори преднизон ( Prednisone) увеличава риска от реактивиране на HBV
Все повече лекари установяват, че дори лекарства, които се използват в ниски дози за потискане на имунната система при широко разпространени заболявания, като например преднизон (подобен на кортизон) използван за лечение на артрит и други алергични състояния, могат да причинят реактивиране на хепатит B даже и при хора с преминала или неактивна HBV инфекция.
В холандското медицинско списание Ned Tijdschr Geneeskd изследователи съобщават за двама такива пациенти (55-годишна жена и 71-годишен мъж) лекувани с преднизон за лицева парализа и ревматоиден артрит.
Експертите препоръчват всички такива пациенти, определени за лечение с преднизон, да бъдат изследвани за хепатит В и след това лекувани с антивирусни медикаменти по време на лечението с кортикостероиди, за да се предотврати увреждане на черния дроб в резултат от реактивиране на хепатит В.
Широко разпространеното лечение с пегилиран интерферон потвърждава ефикасността на лекарството
Въпреки че пегилираният интерферон (Pegasys) е проучен в клинични изпитвания, австралийски изследователи са проверили ефективността на лекарството в центрове за лечение, за да видят дали успехът на лечението, установен при клиничните изпитвания, ще се повтори и в реалния живот.
Пегилираният интерферон е интерферон със забавено освобождаване, който се инжектира веднъж седмично и стимулира имунната система да се бори с НВV инфекцията. Обикновено се прилага в продължение на около 48 седмици и, за разлика от оралните антивирусни средства, не е необходимо лечението да продължава неопределено дълго, а и не води до лекарствена резистентност. То е една от първите опции за лечение, препоръчвана на хората, новодиагностицирани с хепатит B.
В това проучване, публикувано в Journal of Gastroenterology and Hepatology, изследователите проследяват 29 HBeAg-отрицателни пациенти и 63 HBeAg-положителни пациенти, лекувани с интерферон в пет медицински центъра. Повечето са имали висок вирусен товар и признаци на чернодробно увреждане.
След шестмесечно лечение с интерферон, от HBeAg-позитивните:
- 46% постигат нормална аланин аминотрансфераза (ALT), което показва липса на чернодробно увреждане
- 16% имат неоткриваем вирусен товар
- А 32% са изгубили HBeAg и са развили “e” антитела (наричано HBeAg сероконверсия)
От лекуваните 29 HBeAg-отрицателни пациенти, 48% са били с висок вирусен товар, а 24% са имали напреднала фиброза. Шест месеца след края на лечението:
55% и 36% съответно поддържат нормални ALT (АЛАТ) нива и неоткриваем вирусен товар.
Между 50% до 75% от всички пациенти са поддържали нисък вирусен товар и здравословни ALT нива през двугодишния период на проследяване.
Изследователите стигат до заключението, че дори и в ежедневната клинична практика пегилираният интерферон е ефикасен и се понася добре, като само 6% прекратяват лечението поради нежелани реакции (странични ефекти) от лекарството като болки в тялото и депресия.
Удължаването на лечението или добавянето на антивирусни препарати повишава ефективността на интерферона
Китайски изследователи проследяват 92 пациенти, лекувани с пегилиран интерферон, които първоначално не са се повлияли от лечението с интерферон, за да видят дали удължаване на лечението или добавяне на антивирусни средства би повишило неговата ефективност.
Според доклада, публикуван в китайския медицински журнал Zhonghua Gan Zang Bing Za Zhi, изследователите са изпробвали:
- Удължаване на лечението с интерферон от 48 на 72 седмици
- Добавяне (включване) на антивирусните ентекавир (Baraclude) или адефовир (Hepsera) към текущата терапия с интерферон.
Изследователите съобщават, че пациентите с удължено лечение с интерферон са имали значително по-висок процент на отговор (78.3%) отколкото пациенти, получили само 48 седмично лечение.
При пациентите, получили антивирусни в допълнение към интерферона, има трикратно намаление на вирусния товар.
“Индивидуализирането на терапията чрез удължаване на лечението (с интерферон) до 72 седмици или добавяне (на антивирусни) като ентекавир и адефовир при пациентите без ранен отговор, може значително да увеличи процента на траен вирусологичен отговор и да доведе до намаляване на HBsAg,” пишат те.
Лечението с интерферон изглежда безопасно при бременни жени
Екип от канадски учени е установил, че лечението с интерферон алфа при жени с чернодробно заболяване в резултат на хепатит В или С или тромбоцитемия (thrombocythemia (ET)) [наличие на висок брой тромбоцити в кръвта], е безопасно.
Изследователи от University of Toronto са прегледали досиетата на 63 бременни жени, които са били лекувани с интерферон по време на бременността им. Не се съобщава за случаи на малформации или мъртвородени. Има един спонтанен аборт и 13 недоносени раждания (20% от всички случаи).
“Резултатите от нашия систематичен преглед показват, че интерферонът не увеличава значително риска от голяма малформация, спонтанен аборт, мъртво раждане или преждевременно раждане над обичайните проценти за населението,” пишат изследователите в декемврийския брой на списанието Reproductive Toxicology.
Растителни рибозоми един ден могат да помогнат да се спре репликацията на НВV
Рибозоми (миниатюрни структури в клетките, които преобразуват РНК в протеин) от растения могат един ден да бъдат от полза в борбата с HBV и HIV инфекциите, според доклад на индийски изследователи, публикуван в декемврийския брой на китайското медицинско издание Virologica Sinica.
Изследователите открили, че рибозомни дезактивиращи протеини (RIPs) инхибират репликацията на вирусите ХИВ, HBV, и дори херпес симплекс.
“Наскоро клинични проучвания фаза I/II показаха потенциално използване на RIPs за лечение на пациенти със HIV заболяване,” отбелязват те.
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.