17/06/2013 - 23:29
HBV Journal – април 2013
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 април 2013
Пропускането на ежедневно антивирусно хапче може да доведе до активизиране на инфекцията
Ако забравите да вземете ежедневното си антивирусно хапче как ще повлияе това на инфекцията с вируса на хепатит В (HBV)? Зависи от това какъв антивирусен медикамент приемате, според едно японско проучване, публикувано в International Journal of Medical Sciences. Пропускането на няколко дози ентекавир (Baraclude) може да доведе до рецидив на инфекцията.
Изследователите са проследили 203 пациенти (135 лекувани с ентекавир и 68 лекувани с ламивудин - Epivir HBV), и са измервали нивата на аланин аминотрансферазата (ALT) и HBV ДНК на всеки три месеца, за да видят как влияят лекарствата върху здравето на черния дроб и вирусния товар.
Те установили, че пациентите, които са пропускали дневното си хапче ентекавир в над 10% от времето, имат по-висок процент на активизиране на вирусния товар (наречено пробив на инфекцията) отколкото пациентите, лекувани с ламивудин, които също са пропускали своето лекарство.
За да оценят влиянието на пропуснатите дози лекарите са питали пациентите доколко са спазвали дневния медикаментозен режим. Пропускането на ежедневната доза антивирусен медикамент повече от 10% от времето се смята за "лошо спазване," което води до неефективно лечение.
Изследователите открили с изненада, че пропускането на дози ентекавир причинява повече вирусни пробиви, отколкото пропускане на дози. Те установили, че трима (42.8%) от седем пациенти на ентекавир, които са пропускали ежедневния антивирусен медикамент, са имали вирусен пробив. За разлика от тях, само 3.1% от пациентите на ентекавир, които са приемали редовно антивирусния препарат, са имали вирусен пробив.
"Вирусният пробив, свързан с лошо спазване на режима, може да бъде важен проблем при лечение с особено силни (антивирусни препарати), като ентекавир," отбелязват изследователите.
Проучване установява, че телбивудин е ефективен за стимулиране на HBeAg сероконверсия
Телбивудин (Tyzeka) е по-нов, мощен антивирусен препарат, който е по-ефективен от ламивудин или адефовир (Hepsera), но е „засенчен” от ентекавир и тенофовир (Viread), които имат по-нисък процент на лекарствена резистентност.
Нови проучвания от Китай, обаче показват, че това лекарство може да е по-ефективно отколкото останалите антивирусни, които помагат на пациентите да загубят „е” антигена на хепатит В (HBeAg) и да развият "e" антитела.
Причината за този висок процент на сероконверсия (над 50% след четиригодишно лечение) може да е в това, че антивирусният препарат разстройва размножаването на вируса и действа също като интерферона - укрепва имунната система за борба с инфекцията.
Според доклади, публикувани в априлския брой на Journal of Viral Hepatitis, "телбивудин се свързва с най-високи проценти на HBeAg сероконверсия, сходни с тези, които се наблюдават при пегилирания интерферон (Pegasys). Освен прекия антивирусен ефект, модулирането на имунната система може да е допълнителна полза за пациентите, лекувани с телбивудин."
Изследователите казват, че има данни, че телбивудин (600 мг дневно хапчета) действа като интерферона повече от всеки друг антивирусен препарата със своята способност да стимулира HBeAg сероконверсия, което води до спад на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) и вирусния товар.
"Резултатите, описани в това проучване, показват, че антивирусния ефект на телбивудин може да се дължи не само на пряката супресия на HBV, но също и на имуномодулиращи ефекти," пишат те.
След интерферон 60% HBeAg сероконверсия:
В един друг доклад за телбивудин в същото списание се съобщава, че телбивудин е много ефективен при HBeAg-позитивни пациенти, които са били лекувани с пегилиран интерферон в продължение на 48 седмици (прилаган чрез ежеседмични инжекции).
Те са сравнили резултатите при пациенти, лекувани само с интерферон, с тези на пациенти, лекувани с телбивудин след спиране на интерферона.
След 48 седмици:
- От 18 пациенти, лекувани само с интерферон, пет пациенти (28%) претърпяват HBeAg сероконверсия, при девет пациенти (50%) има неоткриваема HBV ДНК, а 11 пациенти (61%) са постигнали нормални нива на ALT.
- От 18-те пациенти, лекувани с телбивудин след спиране на интерферона, при 11 пациенти (61%) има HBeAg сероконверсия, а всички пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар и нормални ALT нива.
Такова лечение с телбивудин, следващо интерферона, е много ефективно и налага допълнителни изследвания, отбелязват учените.
Сероконверсията продължава и след спиране на лечението:
В доклад, публикуван в същото списание, се констатира, че 82% от пациентите, които са спрели телбивудин след HBeAg сероконверсия, продължават да са с отрицателен тест за HBeAg 111 седмици след прекратяване на лечението. Това е необичайно, тъй като често инфекцията се завръща след спиране на антивирусното лечение.
Обаче, 10.6% от HBeAg-позитивните пациенти и 10% от HBeAg-негативните пациенти развиват лекарствена резистентност към телбивудин след четири години непрекъснато лечение.
Комбинираното лечение с ентекавир и интерферон е ефективно, освен при HBV генотип E
Комбинацията от антивирусния препарат ентекавир (Baraclude) и пегилиран интерферон доказа своята ефективност за стимулиране на HBeAg сероконверсия (която се запазва дори и след края на лечението) и неоткриваем вирусен товар, освен при пациентите с HBV генотип E – вирусен щам, който се среща в Африка.
Италиански изследователи са лекували с ентекавир 20 пациенти с висок вирусен товар и различни генотипове на HBV в продължение на 12 седмици, последван от пегилиран интерферон в продължение на 48 седмици. Те сравняват резултатите с тези на пациенти, лекувани само с интерферон в продължение на 48 седмици.
Според доклада им, публикуван в Journal of Viral Hepatology, траен отговор (без завръщане на HBeAg или повишен вирусен товар след края на лечението) се наблюдава при 60% от групата на комбинирано лечение, в сравнение с 10% в групата само на интерферон.
Загубата на HBeAg има в 76.9% от групата на комбинирано лечение в сравнение с 15% при групата само на интерферон. Двадесет процента от групата на комбинирано лечение са произвели "e" антитела, докато в другата група този процент е нулев.
Пациентите с генотип C са с най-добър отговор на лечението, следвани от генотип А, докато тези с генотип Е имат най-лош отговор.
"Тези резултати показват, че поетапният подход (на лечение) е обещаваща стратегия за лечение при пациенти с хроничен хепатит B и висока виремия в сравнение с монотерапията с интерферон," пишат те. "Изглежда, че генотип E е с по-лош процент на отговор и изисква други стратегии за лечение."
Проучване показва успешно петгодишно лечение с ентекавир без лекарствена резистентност
Китайски изследователи са лекували с ентекавир 230 пациенти (113 HBeAg-позитивни, 117 HBeAg-негативни) в продължение на максимум пет години, за да видят доколко е ефективен препарата и дали ще доведе до лекарствена резистентност след продължителна употреба.
Пациентите, които никога не са били лекувани преди това, са получавали 0.5 мг ентекавир дневно. Четиридесет и двама пациенти са останали в проучването след четири години, а 11 са останали в петата година.
Според доклада, публикуван в International Journal of Medical Sciences, неоткриваема HBV ДНК е постигната при 67%, 85%, 89.4%, 94.4%, 95.5%, 97.6%, и 100% от пациентите на 3-я месец, 6-я месец, 1-та година, 2-та година, 3-та година, 4-та година и на 5-та година.
Пациентите, постигнали нормални нива на ALT са били 73.9%, 85.5%, 82.8%, 89.4%, 80.7%, 85.7% и 100% на тези периоди от време.
Процентът на HBeAg сероконверсия достига 21.4% и 15.4% на 2-та и 3-та година съответно; един пациент е изчистил HBsAg една година след изчистване на инфекцията и е развил повърхностни антитела на 3-та година.
Един пациент е развил лекарствена резистентност към ентекавир поради неспазване на лекарствената схема.
Гените ви може да определят дали лечението с интерферон ще има успех
Изследователите на хепатита наскоро откриха, че хората, които имат ген наречен IL28B генотип, може да са облагодетелствани в битката с вирусната хепатитна инфекция, особено ако се лекуват с интерферон.
Исторически погледнато, изследователите винаги са смятали, че HBV генотипът (който е различен от генотип IL28B) е ключов фактор, който определя дали интерферона ще действа успешно. Сега, обаче научават, че и генетичният ви строеж може също да играе роля.
Например, 50% до 80% от хората, които имат определен тип ген IL28B, наречен CC генотип, могат по-лесно да бъдат излекувани от хепатит С. Това става, защото генът или укрепва имунната система по естествен начин, или отговаря добре на интерферона, който също стимулира имунната система.
В една статия в мартенския брой на списанието Current Opinion in Gastroenterology се изказва предположението, че пациентите с хепатит С, които имат IL28B CC генотип, може да се справят по-добре при лечение с интерферон, отколкото тези, които нямат този ген.
"Процентът на траен отговор на интерферона може да бъде повлиян от генотипа IL28B и може да се предвиди от мониторинг на HBsAg и HBV ДНК по време на лечението," пишат изследователи от Югозападния медицински център към университета на Тексас в Далас.
Наблюдението на HBsAg по време на лечение с интерферон може да помогне на лекарите да определят кой генотип на IL28B е наличен в пациента и така да персонализират лечението за всеки един пациент.
35% от ветераните с хепатит C са били изложени на вируса на хепатит B
В това най-голямо проучване по рода си, изследователите тестват 168,239 пациенти, регистрирани в Регистъра на клиничните случаи на HCV на Националния съвет на ветераните за периода 1997-2005 г., за да идентифицират колко пациенти, заразени с хепатит С, са били заразени също и с хепатит B.
Те съобщават в броя от м.март на списанието Hepatology, че 58,415 (34.7%) пациенти са били изложени на HBV.
От 102,971 пациенти с текуща HCV инфекция, 1,431 (1.4%) пациенти са имали HBV ко-инфекция. Тенденцията е ветераните с HCV-HBV коинфекция да са на възраст под 50 години, мъже, ХИВ-положителни или с история (анамнеза) за кръвопреливания.
Процентът на активна HBV инфекция е нисък отчасти защото хепатит С има тенденция да се превърне в доминираща инфекция на черния дроб и потиска хепатит B.
Мъже на средна възраст с нови сексуални партньори са причина за новите случаи на HBV
Една градска клиника по хепатология в Детройт е проследила случаите на нов (остър) хепатит В, за да определи кой се е заразил в тази ера на имунизиране. Те съобщават, че от 32 пациенти със симптоматична, нова инфекция с хепатит В, повечето са мъже, безработни, неженени, на средна възраст, като 34% са прихванали инфекцията от нов сексуален партньор.
Според доклада, публикуван в Journal of Clinical Gastroenterology, 15% от пациентите не съобщават за познати рискови фактори.
Осем пациенти (25%) са приемали антивирусни препарати поради силно завишени нива на ALT и увреждане на черния дроб. Един пациент с диабет е претърпял чернодробна трансплантация.
"Тези данни засилват необходимостта от ваксиниране срещу HBV на лицата в риск, включително и такива, които не са традиционно обект на интерес," отбелязват изследователите.
Бременните с HBV ДНК над 1 милион може да заразят новородените си деца
Тайванско проучване е установило, че децата, родени от заразени с HBV майки, на които вирусният товар надвишава 10 милиона копия/милилитър, са в много по-висок риск от HBV инфекция, въпреки незабавната имунизация и използването на хепатит В имуноглобулин (HBIG - антитела срещу хепатит B) за предотвратяване на инфекцията.
За разлика от тях, майките с по-нисък вирусен товар, включително и такива с HBV ДНК от порядъка на хиляди копия/мл, е по-малко вероятно да предадат инфекцията на новородените си деца.
Лекарите са проверили 303 деца, родени от заразени майки, за HBsAg на възраст между четири и осем месеца, както и между една и три години, съгласно проучването, публикувано в Journal of Hepatology.
Осемдесет и една майки (26.7%) са били HBeAg-позитивни, а 10 бебета, родени от майки, чиито вирусен товар надвишава 100 милиона копия/мл, са хронично заразени, въпреки имунизацията и използването на HBIG. Процентът на инфекция е:
- 6.6% когато вирусният товар на майките е бил 10 милиона копия/мл
- 14.6% когато е 100 милиона копия/мл
- и 27.7% когато вирусният товар надвишава 1 трилион копия/мл.
Проучването потвърждава необходимостта да се намали вирусния товар при бременни жени, чиито нива на HBV ДНК достигат 1 милион или повече, за да се предотврати предаването на инфекцията от майката на детето. До сега лекарите са експериментирали с използване на антивирусни препарати в края на бременността за намаляване на вирусния товар. Обаче, медицинските насоки понастоящем не препоръчват насочването към чернодробни специалисти на заразените с HBV жени с висок вирусен товар, които биха могли да ги лекуват с антивирусни препарати.
Освен това изследванията за въздействието на антивирусното лечение върху бременните жени и новородените са в начален стадий и Американската агенция за храни и лекарства не е одобрила употребата на нито един антивирусен препарат за хепатит В по време на бременност.
Понастоящем за употреба по време на бременност се препоръчват телбивудин и тенофовир, тъй като са доказано безопасни при заразени с ХИВ жени.
"Въпреки че сегашните доклади на показват значително увеличение на вродени малформации и усложнения на бременността," отбелязват изследователите, "необходими са повече дългосрочни данни за безопасност на антивирусната терапия, продължително епидемиологично наблюдение на HBsAg-позитивните майки и децата им, както и анализи на рентабилността, за да се разработи безопасна и икономически ефективна стратегия за превантивна намеса."
Лечението с телбивудин по време на цялата бременност изглежда безопасно
Расте броят на проучванията, които проследяват бременни жени, заразени с HBV, лекувани с антивирусни лекарства през последното тримесечие на бременността за предотвратяване предаването на инфекцията от майката на детето. Сега от Китай съобщават за едно от първите проучвания, което проследява жени, лекувани през цялата бременност.
В проучването, за което съобщава Journal of Viral Hepatitis, изследователите са наблюдавали здравето на 50 жени, които са били лекувани с телбивудин по време на цялата им бременност, както и на техните 52 бебета. Както може да се предполага, жените са лекувани през цялата бременност поради повишен вирусен товар и признаци за увреждане на черния дроб от инфекцията.
Общият процент на вродени аномалии е 3.8%, което явно не е над нормата. Нито едно от 38-те бебета, проследени в продължение на шест месеца след раждането, не е развило хепатит В, нито една майка не е получила увреждане на черния дроб по време на бременността, а 86% са поддържали неоткриваем вирусен товар.
"Лечението (с телбивудин) е безопасно и ефективно при хронично заразени с HBV бременни майки през цялата бременност," съобщават изследователите.
Половината от децата постигат „неактивна” HBV инфекция до 19 годишна възраст
Канадски изследователи са проследили 252 HBeAg-позитивни деца между 1983 и 2008 г. и установили, че половината имат „неактивен” хепатит B (нисък вирусен товар и никакви признаци за увреждане на черния дроб) когато стигнат 19-годишна възраст.
Децата са били лекувани в Hospital for Sick Children Liver Clinic в Торонто в продължение на над 25 години. Около 60% са родени от заразени майки, 77% са от азиатски произход и 33% са били лекувани с интерферон.
Обаче нито лечението, нито пола, нито начина, по който са били заразени, не е повлиял на здравето им когато достигат 19-годишна възраст. Лекарите установили, че 41.7% от децата са изгубили HBeAg по време на периода на проучването "и това не е било повлияно от пътя на предаване на инфекцията, пола или лечението," пишат те в априлския брой на Journal of Viral Hepatitis.
Освен това, 49% са постигнали „неактивна” хронична инфекция до навършването на 19 години, което включва нормални ALT нива, загуба на HBeAg и нисък вирусен товар.
Неазиатският произход и наличието на повишени нива на ALT при диагностициране се свързват с по-висок процент на HBeAg сероконверсия и „неактивна” инфекция към 19-та година.
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.