16/02/2011 - 20:18
HBV Journal – февруари 2011
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 февруари 2011
Лекари настояват за промени в терапевтичните указания с цел по-добро идентифициране и лечение на лицата с риск за рак на черния дроб
В януарския брой 2011 на Journal of Gastroenterology and Hepatology експерти призовават за промени в сега съществуващите указания (насоки) за лечение на хепатит В, водещи до по-ефективно лечение на хората, изложени на риск от рак на черния дроб.
Те твърдят, че настоящите указания не препоръчват антивирусно лечение за хора, изложени на висок риск от чернодробен рак и смърт.
Учените са разгледали препоръките в настоящите указания (използвани от медицинските дружества в Европа, Северна Америка и Азия) за антивирусно лечение, което спира възпроизвеждането на вируса на хепатит В (HBV), за да установят дали определени пациенти, развили по-късно рак на черния дроб, са щели да получат антивирусни лекарства.
Те използвали критериите за лечение, съдържащи се в тези указания, за да определят дали 369, позитивни за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg), са щели да получат антивирусни препарати за намаляване на вирусния товар (HBV ДНК). За период от 84 месеца 30 от тези пациенти са развили рак на черния дроб, а 37 са починали по причини, свързани с черния дроб, но не и с чернодробен рак.
“Ако се използват критериите за антивирусна терапия, съдържащи се в настоящите указания, 19-30% от пациентите, починали от усложнения, свързани с черния дроб, но не и с чернодробен рак, както и 23-53% от пациентите, развили рак на черния дроб, щяха да бъдат отхвърлени за антивирусна терапия,” пишат изследователите.
Ако към критериите за лечение са били добавени нивото на албумина на пациентите (равно или по-високо от 3.5 г/дл) или броят на тромбоцитите (равен или по-висок от 130,000 тромбоцити на микролитър кръв), то 85% до 94% от пациентите, развили усложнения, свързани с черния дроб, биха били лекувани, отбелязват те.
Освен това, ако лекарите бяха извършили скрининг за определени мутации на НВV, които се свързват с по-висок риск от рак на черния дроб, то тогава щяха да бъдат открити повече пациенти за лечение.
“[Добавянето на] изходния серумен албумин и броя на тромбоцитите към настоящите указания би определило за антивирусна терапия по-голямата част от тези пациенти,” заключават те. “Тези тестове трябва да бъдат [добавени към] стратегиите за лечение на хепатит B.”
Сексуалната трансмисия (предаването по полов път) увеличава процентите на хепатит В, генотип А в Япония
Исторически НВV инфекцията се е разпространила в Япония и в други държави предимно от майката към детето, но с появата на имунизацията изследователите установяват нарастване на предаването на НВV по полов път между мъже, които правят секс с други мъже.
Учените са проследили внимателно нарастващата трансмисия на HBV сред вече заразените с ХИВ мъже и са идентифицирали щамовете, или генотипи, на НВV, които участват в инфекцията.
Те установили с изненада, че 80.7% от 26-те мъже в изследването имат HBV щам или генотип A, който преди това се е срещал рядко в Япония. Само 19.3% са имали генотип C - преобладаващият генотип в Япония.
В материала си, публикуван в януарския брой на Journal of Clinical Microbiology, учените стигат до заключение, че генотип А е внесен наскоро в тази популация и че сексуалните контакти в тази общност са по-чести от очакваното.
“Освен това открихме устойчиви на ламивудин мутации (в резултат на антивирусно лечение) при един терапевтично-наивен (нелекуван преди това) случай, което предполага риск от предаване на лекарствено резистентен НВV,” отбелязват те.
Тъй като генотип А на НВV носи по-висок риск от заразяване и предаване по полов път поради своя по-висок вирусен товар, изследователите призовават за незабавно прилагане на програми за превенция сред лицата, изложени на риск от заразяване.
Глутамин синтетаза може да е новия, по-точен тест за рак на черния дроб
Китайски изследователи може да са открили нов, по-точен тест за рак на черния дроб при пациенти с хепатит В.
В момента се използват алфа фетопротеин (AFP) тестовете за установяване на наличие на чернодробни тумори, но този кръвен тест може да бъде ненадежден и често улавя само напреднал рак на черния дроб, когато е твърде късно за лечение.
Изследователите се фокусират върху глутамин синтетаза (GS), ключов ензим, който контролира използването на азот в клетките. Те измерили нивата на GS на над 300 души, включително здрави пациенти и такива с рак на черния дроб, цироза и хепатит В.
Те открили GS в 70% от пациентите с чернодробен рак, 46.7% от пациентите с хроничен хепатит В с тежко увреждане на черния дроб, както и при 38% от пациентите с хепатит В и умерено увреждане на черния дроб.
Увеличеното наличие на GS нива при пациентите с рак на черния дроб и при такива със сериозно чернодробно увреждане показва, че GS може да се окаже много полезно ново средство за ранна диагностика на рака на черния дроб, според един доклад, публикуван в списанието Hepatology International.
Жените с хепатит В са с по-висок риск от рака неходжкинов лимфом
Тайвански учени сравнили процентите на нечернодробен рак сред 1.78 милиона жени, подложени на скрининг за хепатит В по време на бременността им за да видят дали хепатит В води до повишен риск от друг рак, различен от рака на черния дроб.
Те разгледали по-специално процентите на интрахепатален холангиокарцином (наричан още ICC или рак на жлъчните пътища) и неходжкинов лимфом (известен и като NHL или понякога просто лимфом) сред заразени жени в продължение на един период от 7 години след бременността им.
Лимфомът е рак, който започва в клетки наречени лимфоцити, които са част от имунната система на организма. Лимфоцитите се намират в лимфните възли и други лимфни тъкани (като далака и костния мозък).
Учените идентифицирали 18 случаи на ICC и 192 случаи на NHL сред жените. Честотата на ICC е била съответно 0.09 и 0.43 на 100,000 човеко-години при заразените с НВV жени и жените без НВV.
Процентите на NHL, обаче, са далеч по-високи при заразените с НВV жени. Те са 3.18 на 100,000 човеко-години за HBV-позитивни жени и 1.23 на 100,000 човеко-години за незаразените жени. Изследователите пишат в списание Hepatology за предполагаема връзка между хроничната НВV инфекция и развитие на тези видове рак.
В отделно изследване, публикувано в Annals of Surgical Oncology, китайски изследователи сравняват честотата на ICC в 196 здрави лица и 98 души с ICC, които са имали също HBV инфекция и други здравни проблеми.
Процентите на ICC са по-високи при хора с НВV инфекция, чернодробна цироза, хепатолитиаза [hepatolithiasis] (наличие на жлъчни камъни в жлъчните пътища на черния дроб), както и инфестация от чернодробен метил.
HBV-заразените пациенти с ICC са били мъже, по-млади, с високи нива на AFP и цироза.
При пациенти с хепатит В и С и с рак на черния дроб е установен висок процент на цироза
Изследователи, търсещи общи фактори сред пациенти с хепатит В и С, които имат и рак на черния дроб, са сравнили заболеваемостта от цироза и прогресирането на чернодробното заболяване при 64 пациенти с хепатит B и 118 пациенти с хепатит C.
Цирозата е общият фактор и за двете групи с рак на черния дроб. Цироза са имали 94% от пациентите с HBV инфекция и 97% от заразените с вируса на хепатит С (HCV).
Сред пациентите с HCV 5.2% са били отрицателни за HCV ДНК след прекарано антивирусно лечение, а 63.4% от HBV пациентите са имали HBV ДНК под 2,000 IU/mL (с или без лечение). Пациентите с HBV като тенденция са получавали малко медицинско наблюдение или лечение и са имали чернодробен рак в по-напреднал стадий, според един доклад, публикуван в броя от м.януари 2011 г. на списанието Clinical Gastroenterology and Hepatology.
20-годишно проучване установява спад на рака на черния дроб с по-висок процент преживяемост поради по-ранното му откриване
Според едно проучване, публикувано в броя от февруари 2011 г. на списанието Liver International, през последните 20 години в Италия намалява процентът на рака на черния дроб, свързан с хепатит В, а при диагностицираните с чернодробен рак той е установен по-рано.
Изследователите са проследили 2,042 пациенти с чернодробен рак, включени в италианската база данни за рак на черния дроб, от които 346 са били с хронична HBV инфекция, между 1987 и 2006 г. и са направили оценка на тяхното клинично и вирусологично здраве през този период.
Докато броят на хората, диагностицирани с рак на черния дроб е нараснал като цяло, делът на свързаните с НВV случаи на рак е намалял с течение на времето от 26.7% (47 от 176 пациенти) през 1987–1991 на 14.7% (127 от 862 пациенти) през 2002–2006.
През последните години по-голяма част от пациентите е диагностицирана с ненапреднал рак на черния дроб (от 26% през 1987–1991 на 48% през 2002–2006), в резултат на по-честото наблюдение, нараснало до два пъти годишно (от 63% през 1987–1991 на 80% през 2002–2006).
Инфекциите с хепатит B и C изглежда намаляват приема (усвояването) на витамин B от пациентите
Китайски учени съобщават в Chemistry and Materials Science European Journal of Nutrition, че изглежда хората с инфекции на HCV и HBV преработват по-бързо витамините от групата В и могат да се нуждаят от антиоксиданти под формата на хранителни добавки.
Изследователите са проследили хранителния режим (диетата) и нивата в кръвта на витамините В и свързаните с оксидативен стрес биомаркери при 195 здрави хора, 132 души заразени с HBV, и 114 заразени с HCV пациенти.
Заразените с HBV пациенти са имали значително по-високи нива на общия холестерол, свободни мастни киселини (FFA) и по-ниски нива на грелин, докато заразените с НСV пациенти са имали значително по-висока степен на възпаление по Ishak и лактат дехидрогеназа активност. Пациентите с HBV са имали значително по-ниски нива на витамините В2 и В6 в червените кръвни клетки, а инфекцията с НСV е намалила значително нивата на витамини В2, В6 и фолиева киселина в червените кръвни клетки и плазмата.
Инфекцията с HBV или HCV, “засилва оксидативния стрес и намалява витамините В в кръвообръщението,” пишат изследователите.
“За да бъдат избегнати други рискове за здравето, при заразените с НВV или НСV пациенти трябва да се следи режима на хранене, като може да бъде полезно ограничаване или добавяне на някои хранителни вещества,” заключават те.
Кое да предпишем първо: пегилиран интерферон или антивирусни?
Лекарите продължават да се “борят” с въпроса кое лекарство да предпишат първо при хепатит В - дали пегилиран интерферон, който засилва имунната система и може да доведе до окончателно изчистване на инфекцията или някой антивирусен препарат, който може бързо да намали вирусния товар, но пък да изисква продължително лечение.
Предимства на пегилирания интерферон: Пегилираният интерферон е скъп, изисква ежеседмично инжектиране и причинява странични ефекти като умора, болки в тялото и депресия. Но в своя доклад, публикуван в списанието Alimentary Pharmacology & Therapeutics, изследователите отбелязват, че интерферонът предлага по-висок процент траен отговор при пациентите с определени генотипи, повишени нива на аланин аминотрансфераза (ALT), и по-ниски нива на HBV ДНК.
Освен това по време на лечението с интерферон лекарите могат да следят нивата на HBsAg, както и да определят в рамките на няколко седмици кои пациенти се повлияват от лечението.
Антивирусно лечение: Антивирусните препарати, които не позволяват на вируса да се възпроизвежда (репликира), могат да потиснат HBV ДНК в продължение на много месеци и години. Освен това, антивирусните тенофовир (Viread) и ентекавир (Baraclude) имат много нисък процент на лекарствена резистентност. Щом като пациентите прекратят приема на антивирусни, обаче, инфекцията обикновено се завръща.
Както антивирусните, така и интерферонът трябва да се разглеждат като лечения от първа линия, заключават изследователите; “Интерферонът, обаче, трябва да се има предвид само за пациенти, при които (на базата на фактори преди и в хода на лечението) се прецени, че шансът за отговор е голям,” като нива на ALT и генотип.
Дори и деца, родени от майки с нисък вирусен товар, имат вируса при раждане
Изследователи са взели кръвни проби от 109 бебета, родени от HBsAg-позитивни майки, преди прилагането на превантивни мерки като имунизация и HBIG (хепатит В имуноглобулин), за да видят връзката между вирусния товар на майката и дали новородените имат НВV в кръвта си.
Според резултатите, публикувани в Journal of Clinical Virology, даже новородени от жени с нисък вирусен товар имат HBV в кръвта си при раждането и са изложени на риск от инфекция.
В това изследване 92.7% от майките са отрицателни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg), но 73.4% тях са имали откриваема HBV ДНК по време на раждането. Обикновено HBeAg-отрицателните пациенти имат по-нисък вирусен товар от HBeAg-положителните пациенти.
HBV е бил открит в три от осем (37.5%) деца родени от HBeAg-положителни жени, и в 24 от 101 (23.8%), родени от HBeAg-отрицателни жени. Нито едно от новородените не е развило хронична НВV инфекция благодарение на превантивната имунизация и HBIG.
Пациентите с HBV генотип A са склонни към по-висок вирусен товар
Мащабно изследване на пациенти с хепатит B генотипи A-G установи, че пациентите с генотип A имат забележимо по-висок вирусен товар, според доклад, представен на Годишното събрание на Асоциацията по молекулярна патология (Association for Molecular Pathology) през декември 2010 г.
Изследователи от Laboratory Corporation of America в Research Triangle Park, Северна Каролина, са анализирали вирусния товар на 227 пациенти с генотип A (28% от участниците в изследването), 244 пациенти с генотип B (30%), 207 пациенти с генотип C (25.7%), 61 с генотип D (7.6%), 39 с генотип E (4.9%), 10 с генотип F и G (1.2%), и 16 пациенти със смесени (различни) генотипове (2%).
Изследователите установили, че средно генотип А имат значително по-висок вирусен товар (23 милиона МЕ/мл) отколкото останалите: генотип B са имали 13 милиона МЕ/мл, генотип C са имали 13 милиона МЕ/мл, генотип D са имали 14 милиона МЕ/мл, а генотипи E до H са имали 15 милиона МЕ/мл (б.прев. МЕ/мл на английски се означава като IU/mL).
Това е първото изследване от този вид, което проучва толкова много пациенти и проследява вирусния товар, който влияе върху прогресирането на заболяването и отговора на лечението.
Продължителното лечение с Tenofovir е ефективно при пациенти, коинфектирани с ХИВ-HBV
Холандски изследователи са проследили 102 души, коинфектирани с HBV и HIV, които са били лекувани над пет години с тенофовир и установили, че този антивирусен препарат е безопасен и ефикасен, без да причинява проблеми с бъбреците, според доклад, публикуван в списание Gastroenterology.
При започване на лечението 80% от пациентите са имали откриваем вирусен товар, а 82 са били HBeAg-позитивни. След петгодишно лечение 92% от тях са имали нисък до неоткриваем вирусен товар.
Всички пациенти са се повлияли (отговорили) дори и тези, които са развили резистентност към антивирусния ламивудин (Epivir-HBV).
За тези пет години загубата на HBeAg и HBsAg е съответно 46% и 12%. Всички 15 HBeAg-негативни пациенти са отговорили на лечението след четиригодишно лечение, а двама (13%) са загубили HBsAg.
От тези 102 пациенти само един е придобил комбинация от мутации, резистентни към антивирусните препарати и е претърпял активизиране на HBV инфекцията.
Трима (3%) пациенти са прекъснали тенофовира поради увеличени нива на креатинин, което показва проблеми с бъбреците. Като цяло, обаче, лечението е било безопасно и ефективно при тази група трудни за лечение пациенти.
Чернодробно заболяване вероятно допринася за и предвещава инсулт
Вероятността хората, страдащи от мастен черен дроб (чернодробна стеатоза), да получат инсулт може би е три пъти по-голяма отколкото при тези, които нямат затлъстяване на черния дроб, според едно проучване на изследователи в Лондон. Това е първото проучване, което установява връзка между болестта неалкохолен мастен черен дроб (при която има натрупване на масти в черния дроб поради прекомерно хранене или затлъстяване) и инсулт.
В писмо до редактора на списание Epidemiology, лекарите описват подробно, че са открили високи нива на АЛАТ при възрастни, които са получили инсулт.
Проучването показва силна зависимост между инсулт и чернодробна стеатоза. Това е повод за загриженост при хората с хепатит B, които често имат висок процент на затлъстяване на черния дроб и диабет.
Проучването навежда на мисълта, че тестове на чернодробните ензими може да се използват за прогнозиране риска от инсулт.