HBV Journal – юли 2012

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 юли 2012
 
Много от хората с хепатит В в Съединените щати нямат здравни осигуровки
Липсата на здравно осигуряване не позволява на много жители на САЩ, заразени с вируса на хепатит В (HBV), да се възползват от скрининг, мониторинг и лечение от което се нуждаят, за да се предотврати заболяване на черния дроб, според едно официално писмо в подкрепа, публикувано от Националната кръгла маса по вирусен хепатит (National Viral Hepatitis Roundtable).
Според един анализ на неосигурените американци от м.юни 2012 г., изготвен от Сдружението по здравен мениджмънт (Health Management Associates, НМА), хората с НВV е по-малко вероятно да имат здравна осигуровка отколкото населението като цяло. В резултат на това те пропускат здравни грижи, които биха могли да намалят отражението и разпространението на болестта.
Според проучването, разпоредбите на Закона за достъпни медицински грижи (Affordable Care Act), които се планира да влязат в сила през 2014 г., ще разширят обсега на здравното застраховане като се обхванат до 70% от лицата, диагностицирани с HBV, които понастоящем нямат осигуровка, като така ще се осигури покритие на почти 150,000 американци, заразени с HBV.
За период от над 20 години, проектите на НМА, които увеличават достъпа до здравно осигуряване, биха могли да доведат до 20% намаление на случаите на преждевременна смърт, свързани с НВV, и 58% намаляване на необходимостта от свързаните с НВV чернодробни трансплантации.
Спестените разходи за чернодробни трансплантации могат да се реинвестират в НВV скрининг, тъй като всяко 5% намаление на трансплантациите финансира над 420,000 скрининг процедури. 
Лечението на псориазис може да реактивира хепатит B
Пациентите с хепатит В, които имат псориазис, са изложени на риск от реактивиране на вирусния им хепатит, ако са лекувани с някой инхибитор на тумор-некротизиращ фактор алфа (TFN) като етарнецепт (etanercept), адалимумаб (adalimumab) и инфликсимаб (infliximab).
Автоимунните заболявания, които могат да причинят възпаление, включително и кожното възпаление псориазис, могат да бъдат смекчени от лекарства, които инхибират тумор-некротизиращия фактор. Същите тези лекарства, обаче, които потискат реакцията на имунната система на възпаление, често позволяват на HBV ДНК да се повиши, тъй като имунната система понижава своята защита. Чернодробното увреждане може да се появи отново даже и при хора, които са с неактивна хепатит В инфекция.
Изследователи от Baylor University Medical Center са прегледали всички налични проучвания, които включват хепатит В и инхибитори на тумор-некротизиращия фактор и установили, че тези лекарства наистина могат да предизвикат активизиране на хепатит В, дори когато пациентите са с отрицателен тест за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) и изглежда, че са прекарали инфекцията.
"Инфликсимаб се свързва с повече случаи на реактивиране отколкото другите два препарата, като при него се съобщава и за смъртни случаи," пишат изследователите от в юнския брой на списанието на Американската академия по дерматология (American Academy of Dermatology).
Изследователите препоръчват внимателен скрининг на пациентите преди започване на това лечение на псориазиса и използването на антивирусно лечение, ако се прилагат агенти за тумор-некротизиращ фактор.
Скринингът за хепатит В на всеки пациент преди химиотерапия е икономически изгоден
Скринингът на всеки пациент преди започване на химиотерапия за лимфом (рак на лимфната система) е икономически най-ефективният подход за предотвратяване на случайно реактивиране на хепатит B, според доклад, публикуван в Journal of Clinical Oncology.
Изследователи от University of Toronto са разработили три модела за оценка на разходите за скрининг на ракови пациенти с лимфом за НВV преди химиотерапия. Химиотерапията потиска имунната система и при хората с активна или неактивна НВV инфекция може да настъпи животозастрашаващо реактивиране на инфекцията при лечение с химиотерапия.
Изследователите правят сравнение между скрининг на всички пациенти за HBsAg (което показва текуща инфекция), скрининг само на пациенти, които се смятат за изложени на висок риск от хепатит В (като за критерии се използват етническа принадлежност, сексуална история и т.н.), или липса на скрининг на всички пациенти като се разчита, че тези с реактивиран НВV ще бъдат лекувани с антивирусни медикаменти.
Стратегията “скрининг на всички” струва $32,589 (канадски долара), скринингът само на рискови пациенти - $32,598, а цената при липса на скрининг възлиза на $32,657.
Скринингът на всички, освен че е малко по-изгоден икономически, също осигурява най-висок едногодишен процент на преживяемост на пациентите (84.99%), в сравнение с останалите варианти (84.96% и 84.86%).
"При пациенти, получаващи (химиотерапия) за лимфом, скринингът на всичи пациенти за НВV намалява процента на реактивиране на НВV (10-пъти) и е по-малко скъп отколкото скрининга само на високо-рискови пациенти или пък липсата на скрининг въобще," пишат авторите.
Кои лекарства-заместители трябва да се използват когато се развие антивирусна резистентност?
Антивирусните препарати–лекарства, които атакуват вирусната ДНК така, че НВV да не може да се възпроизвежда лесно - се използват вече повече от десетилетие за потискане репродукцията на НВV и намаляване увреждането на черния дроб.
Недостатъкът на тези лекарства е, че НВV мутира бързо и с течение на времето може да се “съпротивлява” на някои от тези антивирусни в рамките на месеци или години.
Например, нужни са само една или няколко мутации във HBV, за да престанат да действат ефективно антивирусните ламивудин (Epivir-HBV, Zeffix), адефовир (Hepsera) или телбивудин (Tyzeka). По-обнадеждаващо е, че се изискват множество мутации в НВV преди по-новите антивирусни средства–тенофовир (Viread) и ентекавир (Baraclude) – да загубят своята ефективност.
Тъй като много от пациентите са развили резистентност към ламивудин и тенофовир, изследователите се опитват да намерят най-добрите заместители - антивирусен медикамент или антивирусна комбинация, които да им помогнат когато лечението им губи своята ефективност. Следват някои нови препоръки и констатации в медицински списания:
  • Най-добро лечение на резистентност към ламивудин? Китайски изследователи съобщават в юнския брой на Internal Medicine, че са сравнили ефективността само на адефовир, на адефовир плюс ламивудин и адефовир плюс ентекавир при 91 пациенти с резистентност към ламивудин над 24 месеца. Комбинацията адефовир-ентекавир е довела до най-значителен спад на HBV ДНК, като 78% са постигнали неоткриваем вирусен товар след шестмесечно лечение.
  • Насоки на AASLD и EASL: Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) и Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), обаче, препоръчват резистентните към ламивудин пациенти да преминат към тенофовир или към провежданата терапия с ламивудин да се добави адефовир. Изследователите отбелязват, че замяната на ламивудин с ентекавир не се е доказала като високо ефективна.
  • Лечение на резистентни към ламивудин деца: в Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, корейски изследователи съобщават за едно 24-седмично проучване, в което 27 деца и юноши, резистентни към ламивудин, са били лекувани само с адефовир, с адефовир и ламивудин, или само с ентекавир. Децата, лекувани с комбинацията ламивудин-адефовир или само с ентекавир, са отговорили по-добре отколкото получавалите само адефовир.
  • Лечение за резистентност към адефовир: AASLD предлага добавяне на ламивудин или ентекавир към текущо лечение с адефовир или преминаване към комбинация от тенофовир и емтрицитабин. За разлика от тях, насоките на EASL препоръчват замяна с ентекавир или тенофовир, ако пациентът е бил лекуван само с адефовир. Ако пациентът е бил резистентен към ламивудин преди лечението с адефовир, EASL препоръчва преминаване към тенофовир плюс друг антивирусен препарат.
  • Лечение за резистентност към телбивудин: AASLD препоръчва добавяне на тенофовир или адефовир към телбивудин или преминаване към тенофовир плюс емтрицитабин. EASL препоръчва преминаване към или добавяне на тенофовир, или добавяне на адефовир към текуща терапия с телбивудин, ако няма на разположение тенофовир.
  • Резистентност към ентекавир: мнението на AASLD е да се премине към тенофовир или тенофовир плюс емтрицитабин. EASL са съгласни с добавяне на или преминаване само към тенофовир, или добавяне на адефовир към текущото лечение, ако няма на разположение тенофовир.  
  • Резистентност към тенофовир: до този момент няма установена вирусна резистентност при пациенти, лекувани с тенофовир в продължение на над пет години, така че AASLD няма никакви препоръки. Въпреки това EASL предлага добавяне на някой от другите налични антивирусни препарати, ако евентуално се появи резистентност.
Повечето хора, заразени при раждане, губят HBeAg през второто и третото десетилетие от живота си
Колко време е необходимо на децата, заразени с НВV при раждане, да загубят напълно “е” антигена на хепатит В (HBeAg), да развият "e" антитела, което обикновено води до така търсения по-нисък, по-здравословен вирусен товар?
Ирански изследователи са проследили 139 HBeAg-позитивни деца в продължение на почти две десетилетия, за да видят кога децата претърпяват сероконверсия (губят HBeAg и развиват "e" антитела). Повечето от децата в изследването са били заразени, въпреки че са били имунизирани и инжектирани с хепатит В имуноглобулин (HBIG) при раждането. Други никога не са били имунизирани.
На всеки шест месеца участниците са били тествани за HBsAg, HBeAg, повърхностни антитела и "e" антитела. През 19-годишния период на проучването 82 (59%) от децата са сероконвертирали и са развили “е” антитела, според проучването, публикувано в юнския брой на Journal of Clinical Virology.
Процентът на сероконверсия е 25% през първото десетилетие, 63.4% от останалите са сероконвертирали през второто десетилетие, а 70.5% са претърпели сероконверсия през третото десетилетие. Децата, родени от HBeAg-отрицателни майки имат по-висок процент сероконверсия отколкото тези, родени от HBeAg-положителни майки (75% срещу 33.9%). Децата, които са получили ваксина за хепатит В и HBIG сероконвертират по-рано отколкото тези, които не са били имунизирани.
Проучване изследва кога може да е безопасно да се спре адефовира
Изследователите са проследили 33 HBeAg-отрицателни пациенти, които са имали неоткриваем вирусен товар и нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT) (което показва липса на увреждане на черния дроб) в продължение на шест години след като са прекратили приема на адефовир, за да видят какво се е случило. Пациентите са приемали адефовир в продължение на дълъг период от време - около пет години.
През първите няколко месеца след спирането на адефовир, при всички пациенти се наблюдава активизиране (възраждане) на тяхната HBV ДНК, а 25 (76%) имат значително повишаване на вирусния товар. По време на шестгодишния период на проследяване, обаче, 18 пациенти (55%) са постигнали трайни нива на нисък вирусен товар и постоянно нормални нива на ALT.
В тази група 13 души (72%) дори са изчистили HBsAg. На петнадесет пациенти (45%), които имат значителен скок на вирусния товар, антивирусните са били оттеглени (11 през първите 18 месеца и четирима след третата година), без данни за чернодробно увреждане. Само един е загубил HBsAg.
Участниците в проучването, които са имали по-високи нива на ALT преди започване на лечението и след прекратяването му (което показва активен имунен отговор на инфекцията) са имали по-висок процент на изчистване на HBsAg след спиране на лечението.
"При HBeAg-отрицателни пациенти ... е безопасно и ефективно да се прекрати терапията с адефовир след четири или пет години;" пишат изследователите в списанието Gastroenterology, "55% от пациентите имат траен отговор, а 39% са изгубили HBsAg."
Само половината от медицинските сестри в родилните клиники просвещават майките по отношение на НВV инфекцията, която имат
Изследователи са оценили 518 медицински сестри в осем родилни клиники в окръг Санта Клара, Калифорния - където разпространението на хепатит В е сред най-високите в страната - доколко задоволително осигуряват информация за НВV на заразените майки.
За съжаление, малко от проучваните между 2008 и 2010 г. медицински сестри са предоставяли просветна информация на младите майки за инфекцията с хепатит В, предпазване, наблюдение и лечение.
Според доклада, публикуван в юнския брой на Journal of Obstetrical and Gynecological Neonatal Nursing, 80% от медицинските сестри са се грижили за бременна с хроничен хепатит В, но само 51% са предоставяли редовно на пациентките си информация за хепатит В. И докато 75% редовно са информирали пациентките за ефективните методи за предотвратяване предаването от майка на дете, само една малка част (17-34%) са просвещавали заразените жени как биха могли да се предпазят от заболяване на черния дроб посредством наблюдение и лечение, както и да предотврати заразяването на други членове на домакинството се.
По-малко от 25% са отговорили правилно на повечето въпроси относно разпространението на хепатит В, рискове и симптоми. След провеждане на образователни семинари, обаче, знанията са се увеличили значително.
Установените от учените празноти в знанията на тези медицински сестри, които могат да играят ключова роля в обучението на новите майки, "заслужават да им се обърне внимание и представляват възможност за целево обучение и образование за подобряване на перинаталната превенция на хепатит В и медицинско ръководство (контрол) на заразените майки ," пишат те.
Имунизацията в Тайван е близо до изкореняване на хепатит B
След започването на всеобща имунизация на бебетата срещу хепатит В в Тайван през 1984 г., изследователите анкетират на всеки пет години младежите, за да измерят спада на НВV инфекцията в страната.
В 1984 г. процентът на хронична инфекция при тайванските деца е бил 10%. Двадесет и пет години след като ваксината става задължителна при раждане, за да се спре заразяването на бебето от майката, процентът на хроничната инфекция е спаднал до 0.9% при хората под 30-годишна възраст, според доклада, публикуван в Journal of Hepatology.
В това най-ново проучване изследователите са проверили 3,332 млади хора под 30 години (представляващи всички възрасти), за да се оцени спада на НВV инфекцията. Освен ниски нива на активна инфекция, те установили, че само 7% от популацията на проучването е с положителен тест за ядрено тяло на хепатит В, което показва прекарана (отзвучала) инфекция. Докато в 1984 г. 28% от тази популация, по едно или друго време, е била заразена с хепатит В (като повечето изчистват инфекцията).
"Продължаващия спад в разпространението на HBsAg (хронична инфекция) предполага,  че изкореняването на НВV инфекцията се превръща в реалност," пишат изследователите.
96% от пациентите, лекувани с ентекавир в продължение на четири години, постигат неоткриваема HBV ДНК
Японски учени проследили 474 HBeAg-отрицатели и -положителни пациенти, които са били лекувани с ентекавир в продължение на четири години и установили, че в края на четвъртата година:
  • 96% са постигнали неоткриваема HBV ДНК
  • 42% са изчистили HBeAg и са развили "e" антитела
  • А 84% са имали нормални нива на ALT, което показва липса на чернодробно увреждане от инфекцията.
Според доклада в Journal of Hepatology, само пет от 474 пациенти не са отговорили на ентекавир, а двама (0.4%) са развили резистентност към антивирусния медикамент.
Комбинацията ентекавир-тенофовир създава някои терапевтични предимства
Изследователи от University of Michigan пробвали да лекуват 379 пациенти само с ентекавир или комбинация от ентекавир плюс тенофовир в продължение на 100 седмици, за да видят дали лекарствената комбинация е по-силна или ефективна отколкото само ентекавир. Тези два антивирусни медикамента са смятани за едни от най-добрите и най-ефикасни от всички налични в момента антивирусни препарати.
Изследваната група включва 264 HBeAg-позитивни пациенти и 115 HBeAg-негативни --нито един от които не е бил лекуван до тогава.
И двете терапевтични групи имат сходен успех при постигане на неоткриваема HBV ДНК (83.2% срещу 76.4%).
При HBeAg-позитивните пациенти получилите комбинирана лекарствена терапия са постигнали малко по-високи нива на неоткриваема HBV ДНК отколко тези, приемали само ентекавир (80.4% срещу 69.8%). Обаче, това предимство се наблюдава само при пациенти, които са имали висок вирусен товар при започване на лечението, но не и при HBeAg-позитивни пациенти с по-нисък вирусен товар.
Процентите на загуба на HBeAg и сероконверсия са сходни и при двете групи, но пациентите в групата само на ентекавир, постигнали нормални проценти на ALT, са повече.
Нито един от пациентите в проучването не е развил вирусна резистентност.
"Комбинираната терапия може да осигури по-голяма полза на HBeAg-позитивни пациенти," с високи нива на HBV ДНК, отбелязват изследователите в доклада си в списанието Gastroenterology.
Проучване на студенти по медицина показва, че имунизацията запазва своята ефективност
Изследователи от американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията изследвали 2,481 специализанти по медицина, дентална медицина и други здравни специалности, които са получили и трите дози ваксина за хепатит В по време на детството или юношеството си, за да видят дали остават защитени срещу инфекцията.
Повечето от участниците в проучването са жени (64.6%), родени в САЩ (85.6%), от бялата раса (63.2%), и по-голямата част са били имунизирани по време на юношеството (възраст 14 г.).
Около 93% са имали нива на повърхностни антитела над 10 IU/L, което потвърждава защита срещу инфекцията. (Ваксината съдържа само HBsAg, за да се стимулира създаването на повърхностни антитела.)
Обаче студентите, които са били по-млади когато са имунизирани (изминали са повече години от времето на ваксиниране) са имали по-ниски нива на повърхностни антитела.
98% от студентите, които са имали антитела под 10 МЕ/л, са създали бързо достатъчен брой защитни антитела след като са инжектирани с една бустерна доза от ваксината, според доклада, публикуван в юлския брой на списанието Infection Control & Hospital Epidemiology.
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C