06/02/2011 - 16:13
HCV обзор – януари 2011
Автор: Lucinda K. Porter, RN
Дата: 1 януари 2011
Статия: пегилиран интерферон плюс оптимизирано според теглото дозиране на рибавирин обезсилва влиянието на теглото и индекса на телесна маса върху ранната вирусна кинетика и трайния вирусологичен отговор при хроничен хепатит С, V. Pattullo, N. C. Ravindran, T. Mazzulli, D. K. H. Wong, E. J. Heathcote.
Източник: Journal of Viral Hepatitis т. 17, бр. 12, стр. 834–838, м.декември 2010.
Целта на това ретроспективно проучване е да се определи дали теглото или индекса на телесна маса [body mass index (BMI)] влияе върху отговора на лечението на хепатит С. Проучването разглежда пациенти с хроничен вирус на хепатит С (HCV), които са били лекувани с пегинтерферон плюс дозиран според теглото рибавирин. Проучени са резултатите на 134 лица по отношение на бързия вирусологичен отговор (RVR) и трайния вирусологичен отговор (SVR). Изследваната група е била предимно с генотип 1 (57%), BMI 26.7 ± 4.5 kg/m2, с доза на рибавирина от 13.9 ± 2.6 мг/кг/ден.
Заключение: Данните показват, че нито телесното тегло, нито индексът на телесна маса (BMI) влияят върху RVR или SVR. Когато е предписан дозиран според теглото (weight-based) рибавирин, RVR е по-вероятен положителен предиктор на SVR отколкото генотипа, вирусния товар или BMI.
Редакционен коментар: Въпреки, че това съобщение противоречи на предишна информация относно ИТМ (BMI) и отговора на лечението, проучването е ограничено в своята убедителност. Първо, това е малко проучване, така че са необходими още данни. Второ, изследването е по-скоро ретроспективно отколкото проспективно. Събирането на данни от рандомизирани, двойно слепи, плацебо контролирани изследвания има по-голяма тежест отколкото данните, събрани когато изследователите разглеждат минали резултати. Представете си разликата между това да ви кажат, че в къщата ви има ковчеже със съкровища и че в дома ви има някаква ценност. Ако търсите ковчежето, то ще търсите само на места, които са достатъчно големи, за да скрият едно ковчеже, но рискувате да пропуснете сертификат за акции, скрит на по-малко място. Учените се стараят да бъдат обективни, но това е още по-трудно ако се гледа назад в наличните данни.
Статия: Предиктори на ранно прекъсване на лечението сред пациенти с хепатит С, генотип 1 и предпоставките за изчистване на вируса, Lauren A. Beste, George N. Ioannou, Meaghan S. Larson, Michael Chapko, Jason A. Dominitz.
Източник: Clinical Gastroenterology and Hepatology, т. 8, бр. 11, стр. 972-978, ноември 2010.
Това изследване разглежда рисковите фактори, довели до ранното прекъсване на лечението на пациенти с хроничен вирус на хепатит С (HCV), генотип 1, които са били предвидени за 48-седмична терапия. Изследването ползва ретроспективно събрани данни за всички HCV пациенти с генотип 1, които са били лекувани със стандартен пегилиран интерферон и рибавирин през периода 2002–2007 от Veterans Affairs. В него има 11,019 участници.
Повече от половината пациенти са завършили 80% от предписаните 48 седмици. Почти 17% не са отговорили и са прекъснали рано; приблизително 31% са прекратилите по други причини.
Най-често свързваните фактори с ранното прекъсване преди 12-та седмица са цироза, диабет, зависимост/злоупотреба със субстанции преди лечението, хемоглобин и липса на хематопоетичен растежен фактор.
Ако погледнем пациентите с потвърден отговор на лечението, то прекратяването между 12–24 седмици е свързано с по-високи изходни нива на креатинин, депресия и липсата на използване на растежен фактор.
Няма корелация на независими фактори сред пациентите, които са отговорили на лечението, но са го прекъснали между 24-48 седмици.
Заключение: Изследователите препоръчват допълнителна оценка на използването на растежни фактори за да се помогне на пациентите да избегнат ранното прекъсване на лечението на НСV. Допълнителните препоръки включват преглед на други рискови фактори за преждевременно прекратяване на лечението като предшестваща употреба на субстанции, депресия, цироза или диабет.
Редакционен коментар: Въпреки, че това е едно ретроспективно проучване, голямата му популация прави данните по-значими. Факторите на растежа, обаче, имат потенциално опасни странични ефекти, а данните за това са малко противоречиви. Препоръката на учените за по-нататъшно проучване на употребата на растежни фактори и други променливи, които могат да доведат до ранно прекратяване, е добра.
Статия: предаване вируса на хепатит С (НСV) от пациент на пациент по време на диагностициране с колоноскопия, Fernando Gonzalez-Candelas, Silvia Guiral , Rosa Carbo, Ana Valero, Hermelinda Vanaclocha, Francisco Gonzalez and Maria A Bracho.
Източник: Virology Journal, 8 септември, 2010.
Установено е че между 10 - 40% от пациентите, заразени с вируса на хепатит (HCV) казват, че нямат някой от познатите рискови фактори. Изследователите се опитват да открият възможните обяснения за такива случаи. След като в New England Journal of Medicine (1997) бе описан случай на предаване на НСV при колоноскопия, изследователите преценяват възможното предаване на НСV чрез тази и други медицински процедури.
В това ретроспективно проучване изследователите разглеждат възможната трансмисия на вируса на хепатит С (HCV) при двама пациенти, на които е направена колоноскопия с един и същ колоноскопски апарат. Преди тази процедура и двамата пациенти са HCV-отрицателни; три месеца по-късно, при опит да дарят кръв, всеки един от тях е диагностициран с НСV. Анализирани са кръвните проби на всички останали пациенти с направена колоноскопия в тази система; установени са още два HCV+ случаи от 36 възможни такива. От тези четири случая, 3 са с генотип 1b; 1 е с генотип 2c и е елиминиран като нямащ нищо общо със случая. Обширните генетични тестове сочат вероятността двама от пациентите да са придобили НСV от НСV-позитивен пациент, на когото е направена колоноскопия преди тях.
Заключение: Изследователите са успели да покажат предаването на НСV от пациент на пациент. Точният начин на предаване, обаче, е неясен. И при тримата пациенти медицинският персонал, лекарствата, стаята и вземането на кръв са едни и същи. Може предаването да е станало в някой момент по време на колоноскопията от инструментите, използвани по време на процедурата, анестезията или чрез други нарушения на практиките по безопасност.
Редакционен коментар: Предаването на HCV от един пациент на друг по време на колоноскопия е известно като вътреболнична инфекция (nosocomial infection) появила се вероятно поради хоспитализация или медицински грижи. Има само няколко съобщения за случаи на НСV трансмисия по време на колоноскопия независимо от факта, че годишно се извършват над 6 милиона (Philadelphia Business Journal, март 2004). По принцип медицинските процедури са безопасни, тъй като се взимат строги мерки срещу предаването на микроорганизми. За съжаление стават и грешки. Вероятността човек да умре от рак на дебелото черво неоткрит поради отказ от колоноскопия е по-голяма, отколкото да умре поради заразяване с НСV по време на колоноскопия. От друга страна всички ние искаме да избегнем преждевременна смърт, така че ако имате притеснения относно предаване на НСV по време на колоноскопия, можете да поискате информация от вашия ендоскопски център.
Статия: Оценка на наблюдението на острата инфекция с хепатит С: Съединени щати, 2008. Докладвано от RM Klevens, DDS, Div of Viral Hepatitis, National Center for HIV/AIDS, Viral Hepatitis, STD, and TB Prevention; RA Tohme, MD, EIS Officer, CDC.
Източник: Седмичен бюлетин по заболеваемост и смъртност (Morbidity and Mortality Weekly Report (MMWR)) 5 ноември, 2010 / 59(43); 1407-1410.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) всяка седмица издават MMW, като от време на време отразяват някой аспект на вирусния хепатит. В отговор на прогнозите, че се очаква хроничната инфекция с вируса на хепатит С (HCV) да постави на изпитание медицинската ни система от 2010 до 2019, Институтът по медицина (IOM) препоръча задълбочена оценка на системата за наблюдение на случаите на вирусен хепатит. Като използва случаите на остър хепатит през 2008, CDC правят сравнение на две системи за наблюдение: Националната система за наблюдение на задължително обявяваните болести [National Notifiable Diseases Surveillance System (NNDSS)] и Програмата за новопоявили се инфекции [Emerging Infections Program (EIP)].
Всяка седмица здравните департаменти на отделните щати доброволно дават на CDC данните на NNDSS, включително и новите случаи на HCV, посредством електронна система. Включени са демографски данни (име и адрес не се съобщават), клинична информация (например дата на появата им, дата на диагностициране, жълтеница, хоспитализация и смърт), и експозицията на рискови фактори настъпили от 6 седмици до 6 месеца преди началото на заболяването. Чрез тази система не се изпращат лабораторни резултати до CDC.
През 2008 CDC стартира програма за наблюдение на 28 милиона души със системата EIP, като осигури финансирането й в 6 щати, 34 окръга в Ню Йорк, и в град Ню Йорк. EIP събира повече информация отколкото NNDSS, включително и лабораторни отчети. Членовете на персонала, които използват EIP се свързват направо с лекарите за попълване на EIP формулярите и ежемесечно съобщаван на CDC за случаите на остър HCV.
Заключение: Недостатък на NNDSS са липсващите данни и закъснения в отчитането. Поради бюджетни ограничения няколко щати се успяха да се справят с обема на случаите, което доведе до натрупване на незарегистрирани случаи. Без пълно, точно и навременно наблюдение департаментите по здравеопазване не могат да установят и да реагират бързо на епидемични взривове, не се въвеждат превантивни мерки и лицата с остър хепатит С не се лекуват навреме. EIP изглежда ефективна за идентифициране на огнищата на HCV.
CDC препоръчва въвеждането на национална EIP система за да се подобри наблюдението на HCV, с цел своевременна намеса и намаляване на общата заболеваемост и смъртност, свързани с HCV инфекцията.
Редакционен коментар: Лечението на остър HCV е много ефективно и с по-малко странични ефекти, тъй като използва интерферон без рибавирин. Опитът да се идентифицира HCV в острите му стадии е една разумна стъпка и пример за добро използване на обществените здравни фондове.