20/11/2011 - 08:07
HCV обзор – ноември 2011
Автор: Lucinda K. Porter
Дата: 1 ноември 2011
Статия: Тютюнът и други фактори оказват отрицателно въздействие върху качеството на живот при пациенти с хепатит С – D Yamini, B Basseri, GM Chee, A Arakelyan, P Enayati, TT Tran, F Poordad
Източник: Journal of Viral Hepatitis, октомври 2011; т. 18, бр. 10, стр. 714-720
Изследователи са направили ретроспективен преглед на клиничните данни от периода 1998-2007 на 800 пациенти с хронична хепатит С (HCV) инфекция; данните на пациентите са събрани за бъдещи периоди (перспективно). Чернодробните биопсии показват 37% с фиброза стадий 0; 28% имат напреднала фиброза; 18% са с цироза.
“Пациентите съобщават, че се чувстват неразположени, с намалено качество на живот.” От изследваната популация 29% съобщават за депресия; с умора са почти 45%; 7.7% съобщават за загуба на интерес към полово сношение, а почти 4% имат затруднения със съня. Лекувани пациенти, при които вируса е бил унищожен, съобщават за подобрен сън. Осведомеността за HCV диагноза не се отразява на качеството на живот.
Най-значимите констатации се отнасят до пушачите. При пушещите в момента вероятността от напреднала фиброза е два пъти по-голяма, докато при бившите пушачи този повишен риск не съществува. При пушачите по-често се срещат депресия, умора, затруднения със съня и липса на интерес към секса. При бившите алкохолици с умерена до тежка злоупотреба с алкохол вероятността от напреднала фиброза също е два пъти по-голяма.
Заключение: HCV влияе върху качеството на живот, особено при пушачите.
Редакционен коментар: Колкото повече правим за здравето си, толкова сме по-добре. Да откажеш пушенето, обаче, е лесно на думи, но трудно да се направи. Ако искате да се откажете потърсете помощ. (Лист факти за това има тук www.hcvadvocate.org)
Статия: В епохата на отпускане/разпределяне по Модела за чернодробно заболяване в краен стадий (MELD), преживяемостта на реципиентите на чернодробни трансплантанти има полза от донорството на живи донори – CL Berg, RM. Merion, TH Shearon, KM Olthoff, RS Brown Jr, et al.
Източник: Hepatology, октомври 2011; т. 54, бр. 4, стр. 1313-1321
В това изследване, проведено между февруари 2002 г. и август 2009 г., са проследени 868 възрастни кандидати за трансплантация на черен дроб от множество центрове. Проучването сравнява процентите на смъртност при реципиентите на чернодробни трансплантанти от живи донори [Living Donor Liver Transplant (LDLT)] с тези при получилите чернодробни трансплантанти от починали донори [Deceased Donor Liver Transplant (DDLT)]. От 868 участници, 83 са починали без трансплантация, а 73 са били живи без трансплантация в последната времева точка на проучването; 712 са претърпели трансплантация (406 LDLT; 306 DDLT)
Заключение: Като цяло резултатите са установили 56% по-ниска смъртност за LDLT реципиенти. Пациентите с хепатоцелуларен карцином (HCC), претърпели LDLT, са с по-висок процент преживяемост от DDLT. Няма забележима разлика между LDLT и DDLT за пациенти с HCC и нисък резултат по МELD (Модел за развитие на чернодробно заболяване в краен стадий - Model for Endstage Liver Disease).
Редакционен коментар: Нуждата от черни дробове далеч надхвърля броя на наличните органи. Над 16,000 в Съединените щати са в списъка на чакащите. Около 3100 души са получили органи през първата половина на 2011 г., а приблизително 124 от тях са от живи донори. Операцията за жив донор е много дълга и е свързана със значителен риск. Обаче за много пациенти с чернодробно заболяване в краен стадий живите донори правят разликата между живота и смъртта.
Статия: Вирус на хепатит G (HGV): къде се намираме и какво да правим? – Q. Mughis Uddin Ahmed
Източник: International Journal of Immunological Studies, 2011; т. 1, бр. 3, стр. 255 - 263
В тази статия Ahmed прави преглед на научната литература от шестнадесет години насам, за да научи повече за вируса на хепатит G (HGV). Идентифициран за първи път през 1995 г., HGV бе прекласифициран (преименован) като GB вирус C (GBV-C), и това е името, използвано в този обзор. През 1997 Агенцията за храни и лекарства (FDA) на САЩ го обяви за безвреден, но Ahmed оспорва тази оценка.
Ahmed разкрива, че GBV-C е широко разпространен в световен мащаб, а доставяната кръв не се изследва за този вирус. Той съобщава за връзка между GBV-C и хепатита, чернодробната цироза, а може би хепатоцелуларния карцином. GBV-C може също да е свързан с различни заболявания на кръвта и злокачествени заболявания.
Заключение: Изследователят препоръчва да се изследват кръводарителите за HGV, както и по-нататъшно проучване на вируса.
Редакционен коментар: Много от нас си спомнят времето, когато се казваше, че няма защо да се притесняваме от HCV. За щастие, само четири години изминаха между откриването на НСV и създаването на надеждни методи за скрининг, така че да можем да доставяме чиста кръв в САЩ. Сега изглежда е настъпил моментът да приложим този метод и към GBV-C. Една позитивна нотка - вероятно GBV-C е широко разпространен сред лицата с други вируси, които вече са обект на скрининг, така че и GBV-C се елиминира от кръвните доставки.
Разглеждайки тази тема заслужава да се отбележи, че изследванията показват, че GBV-C може да има положителен ефект поне в две ситуации - при наличието на ХИВ и дългосрочно след чернодробна трансплантация (след 3 години).
Независимо от това, изглежда, че GBV-C не е изследван задоволително. Търсенето в Google Scholar на материали за HGV от 2010 г. насам дава 918 резултата; 145 резултата са за GBV-C. В сравнение с 17,800 резултата за HCV, изглежда че има още какво да се научи за GBV-C, освен ако наистина не се окаже, че няма за какво да се притесняваме.
Статия: Епидемиология и естествена история на неалкохолен мастен черен дроб и неалкохолен стеатохепатит у възрастните – G Vernon, A Baranova, ZM Younossi
Източник: Alimentary Pharmacology & Therapeutics, август 2011, т. 34, бр. 3, стр. 274-285
В целия свят неалкохолният мастен черен дроб (NAFLD) и неалкохолният стеатохепатит (NASH) са обичайните причини за хронично чернодробно заболяване. И двете са в резултат на наличието на мастни чернодробни клетки (стеатоза). Това проучване разглежда литературата за NAFLD от последните 30 години. NASH (не и NAFLD) прогресира до цироза и хепатоцелурарен карцином. Обаче NAFLD може да прогресира до NASH. Затлъстяването е силно свързано с NAFLD.
Резултатите показват, че NAFLD е най-честата причина за повишени чернодробни ензими в САЩ, което засяга около една трета от населението. Разпространението е 2 до 5%. Латиноамериканците са с най-високо разпространение на NAFLD, следвани от белите от неиспански произход (англо-американци), а най-нисък е процентът сред афроамериканците. Разпространението на NAFLD сред американските индианци и местните жители на Аляска варира от 0.4% до 2%.
Заключение: С увеличаване епидемията от затлъстяване, разпространението и въздействието на NAFLD заплашва да доведе до нарастване разпространението на NASH, което изкарва NASH начело като потенциално най-честата причина за напреднало чернодробно заболяване. Поради наличието на мастни чернодробни клетки, 20% от дарените черни дробове не стават за трансплантация.
Редакционен коментар: NASH е на път да причини толкова, даже и повече, чернодробни увреждания в Америка, както алкохола. Затлъстяването не само уврежда сърцата ни, то убива черния ни дроб. Този доклад е обезпокоителен, НО това е предотвратимо.
Статия: Телапревир, употребен самостоятелно или с пегинтерферон и рибавирин, намалява HCV РНК при пациенти с хронична инфекция с генотип 2, но не и с генотип 3 - GR Foster, C Hézode, JP Bronowicki, G Carosi, O Weiland, et al.
Източник: Gastroenterology, септември 2011; т. 141, бр. 3, стр. 881-889
Това проучване разглежда 23 пациенти с генотип 2 - хепатит C вирус (HCV) и 26 с генотип 3. Те са разпределени на случаен принцип в една трите групи за изследване: 1) пегинтерферон, рибавирин и телапревир, 2) пегинтерферон, рибавирин и плацебо, 3) само телапревир. Балансът на характеристиките и демографията на заболяването е равномерно разпределен между лицата.
Вирусният товар на HCV (HCV РНК) е намалял при всички пациенти с генотип 2, дори и тези, получавали монотерапия с телапревир. Групата на пегинтерферон, рибавирин и телапревир е с най-висок траен вирусологичен отговор (SVR) от 100%; 89% е при лицата, получавали пегинтерферон и рибавирин; 56% за тези само на телапревир. Лицата с генотип 3 нямат такъв успех - 67% за групата на пегинтерферон, рибавирин и телапревир; 44% за приемалите пегинтерферон и рибавирин; 50% за тези само на телапревир.
Заключение: Заглавието на статията казва всичко: “Телапревир, употребен самостоятелно или с пегинтерферон и рибавирин, намалява HCV РНК при пациенти с хронична инфекция с генотип 2, но не и с генотип 3”.
Редакционен коментар: Това проучване е много малко, ето защо не бива да му се придава твърде голяма тежест, докато не се направят още научни изследвания. Въпреки че е интересно да се видят различните проценти на отговор между генотипове 2 и 3, по-важното е да се отбележи колко добре се представя генотип 2. Това изследване може да бъде трамплин за повече проучвания, за да научим дали генотип 2 може да има по-кратка продължителност на лечение когато се използват пегинтерферон, рибавирин и телапревир.
Източник: HCV Snapshots – November 2011
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.