EASL (Европейска асоциация за изучаване на черния дроб): Намаляването на дозата рибавирин е ефективна за управление на анемията при пациенти, употребяващи боцепревир или телапревир

 

Намаляване на дозата на рибавирина и включването на еритропоетин са добри възможности за управление на анемията при пациенти с хепатит С, лекувани с тройна терапия с боцепревир (Victrelis), според резултатите от едно проучване, представено тази седмица на 47 Международен конгрес за черния дроб (47th International Liver Congress (EASL 2012)) в Барселона. Друго проучване, свързано с темата установи, че намаляването на рибавирина също така не понижава броя на излекуваните с телапревир (Incivek).

 

Одобряването на първите директно действащи антивирусни средства доведе до нова ера при лечението на хроничен хепатит С. И докато много хора с нетърпение изчакват появата на терапевтични схеми (режими) без интерферон, то други се нуждаят от лечение веднага и може да имат полза от първата генерация протеазни инхибитори на  НСV (боцепревир или телапревир), добавени към пегилиран интерферон плюс рибавирин.

 

Тройната терапия повишава вероятността за излекуване и дава възможност за по-кратко лечение, но пък увеличава странични ефекти като анемия (ниски нива на червените кръвни клетки или хемоглобина). Използват се различни подходи за управление на анемията, включително намаляване дозата на рибавирина, добавяне на еритропоетин (EPO; търговски марки Epogen и Procrit) за стимулиране производството на червени кръвни клетки, както и кръвопреливане. Намаляване на дозата рибавирин е рисково за пациенти, които са на двойна терапия с интерферон, тъй като той спомага за намаляване на вероятността от рецидив след лечението.

Fred Poordad от Cedars-Sinai Medical Center и колеги сравняват намаляването на дозата рибавирин и EPO като стратегии за управление на пациенти, приемащи боцепревир с пегилиран интерферон и рибавирин. Анемията е известен страничен ефект на боцепревира, което повдига опасения за комбинирана терапия, тъй като рибавиринът също може да причини анемия.

 

Проучването обхваща 687 терапевтично-наивни (нелекувани) пациенти с НСV генотип 1, включени в едно многонационално отворено проучване. Около две трети са жени, 77% са били бели, а средната възраст е 49 години.

 

Участниците са получавали пегилиран интерферон алфа-2b (PegIntron) плюс 600-1400 мг/ден адаптиран спрямо теглото рибавирин за един встъпителен период от 4 седмици, след което е включен 800 мг боцепревир 3 пъти дневно за срок от 24 или 44 седмици в зависимост от нивата на HCV РНК на 8-та седмица.

 

Изходните нива на хемоглобина са били 12-15 г/дл за жените или 13-15 г/дл за мъжете. Участниците, развили анемия (дефинирана като хемоглобин < 10 г/дл) или се е предполагало, че скоро ще стигнат това ниво, са рандомизирани да намалят своята доза рибавирин с 200-400 мг/ден или да включат 40,000 единици/седмично подкожно инжектиран EPO. Ако хемоглобинът спадне до 8.5 г/дл, могат да бъдат добавени и второстепенни методи на управление на анемията. А ако спадне до 7.5 г/дл, то лечението се прекратява.

 

Основна крайна цел е траен вирусологичен отговор (SVR) или постоянен неоткриваем HCV вирусен товар след завършване на лечението.

 

"Ранното намаляване на дозата рибавирин не е оказало негативно влияние върху SVR при сравнение с ранното използване на EPO," заключават изследователите. "Данните са в подкрепа на намаляване дозата на рибавирин при управление на първична анемия ."

Един свързан ретроспективен анализ на Mark Sulkowski от Johns Hopkins School of Medicine и колеги разглежда резултатите при пациенти, които са развили анемия в пилотни проучвания на телапревир.

 

Фаза 3 на проучванията ADVANCE и ILLUMINATE оценява тройната терапия на телапревир при нелекувани пациенти с хроничен хепатит С генотип 1, докато REALIZE разглежда неотговорили и рецидивирали на предходни терапии. Контролните групи във всички проучвания са получавали само пегилиран интерферон/рибавирин.

 

Вероятността телапревир да причини анемия не е толкова голяма, както при боцепревир (при него най-забележителни са кожните обриви) но процентите на анемия сред лицата на тройна терапия с телапревир са по-високи отколкото при пациентите, приемащи двойната терапия от пегилиран интерферон/рибавирин.

 

"При терапевтично-наивните и лекуваните преди това пациенти, получавали комбинирана терапия с телапревир, намаляването на дозата на рибавирина се среща по-често отколкото при контролната група," заключават изследователите. "Намаляването на дозата рибавирин, включително намаляването й до < 600 мг/ден, няма значим ефект върху процентите на SVR при пациенти, лекувани с комбинирана терапия с телапревир."

 

Взети заедно, тези проучвания показват, че допълнителното действие (ефикасност) на протеазните инхибитори на НСV помага да се преодолее тенденцията към рецидив сред пациентите, които приемат недостатъчно рибавирин при двойна терапия с пегилиран интерферон.

 

В своето обобщение на научните акценти, направено през последния ден на конференцията, Jean-Michel Pawlotsky от the University of Paris каза, че тези резултати "утвърждават използването на намалена доза рибавирин" вместо да се добавят разходи за EPO към една и без това скъпа терапевтична схема.

 

 

Merck. Merck Reports Phase III Study Results Evaluating Anemia Management Strategies Used With Victrelis (boceprevir) Combination Therapy. Press release. April 19, 2012.

 

 

Източник: EASL: Ribavirin Dose Reduction Is Effective for Managing Anemia in Patients Using Boceprevir or Telaprevir