03/04/2009 - 10:43
Одобрените терапии на хепатит В в Европа
В момента 7 хепатит В терапии са одобрени в Европа: конвенционален интерферон алфа, пегилиран интерферон алфа, lamivudine, telbivudine, entecavir, adefovir и tenofovir.
Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL) е публикувала клинични практики и насоки за управление на пациенти с хроничен хепатит В вирусна (HBV) инфекция, през м. февруари 2009 в списание Hepatology.
Новият документ започва с преглед на епидемиологията на хроничен хепатит В, както и естествената история и прогресията на болестта. Смята се, че около една трета от населението на света има доказателства за минала или настояща HBV инфекция, докато около 350 милиона души, са хронично инфектирани.
Насоките обхващат предварителната оценка на чернодробната болест, като се използват биохимични маркери и чернодробна биопсия, цели и крайни точки на терапията, определения на отговора на лечениет, както и обобщение на данните от проучванията на анти-HBV терапиите.
"Целта на лечението на хепатит В е да се подобри качеството на живот и оцеляването, като се предотвратява прогресията на болестта до цироза, декомпенсирана цироза, краен стадий на чернодробно заболяване, HCC [хепатоцелуларен карцином] и смърт," Специалистите на EASL пишат "Тази цел може да се постигне, ако HBV репликацията може да бъде подтисната по устойчив начин, с придружаващо намаляване хистологичната активност на хроничния хепатит, намаляване на риска от цироза и намаляване на риска от хепатоцелуларен карцином при пациентите без цироза и вероятно също така, но в по-малка степента, при пациентите с цироза. Независимо от това, HBV инфекцията не може да бъде напълно ликвидирана благодарение на устойчивостта на ковалентната затворена кръгова ДНК (cccDNA) в ядрата на заразените хепатоцити. "
Няколко нови антивирусни препарата са били оценени и лицензиран от EASL консенсус конференцията през 2002 година. В момента 7 терапии за лечение на хепатит В са одобрени в Европа: конвенционален интерферон алфа, пегилиран интерферон алфа, ламивудин (Epivir-HBV), телбивудин (Tyzeka или Sebivo), ентекавир (Baraclude), адефовир (Hepsera) и тенофовир (Viread). 
Ниските изходни HBV ДНК и повишени ALT предричат добър отговор към интерферон или нуклеозидни / нуклеотидните аналози. HBV генотипите се повлияват различно само по отношение на отговора при терапия с интерферон – пациенти с генотипове А и В са свързани с по-добър отговор от C и D.
Развитието на лекарствена резистентност е основната пречка за дългосрочен успех на лечението, както и насоките включват обсъждане на стратегии за лечение, включително и комбинираната терапия срещу последователени и краткосрочни терапии срещу непрекъснато лечение.
Документът включва насоки за управление на пациенти с компенсирана и декомпенсирана цироза, както и на пациенти с чернодробна трансплантация. Управление на деца и бременни жени с хепатит Б е също така обсъден.
Има и раздели за лечение на пациентите с HIV-HBV коинфекция и HBV-HCV коинфекция. Показанията за лечение са едни и същи за ХИВ положителни и отрицателни ХИВ лица, въз основа на HBV ДНК ниво, серумния ALT, и степента на увреждане на черния дроб. В съгласие с настоящите насоки за лечение на ХИВ, EASL препоръчва коинфектираните пациенти да бъдат лекувани едновременно и за двата вируса ХИВ и HBV, използвайки смесено активни агенти tenofovir и emtricitabine (Emtriva) плюс трети препарат, активен срещу HIV. За малкия брой пациенти, които трябва да бъдат лекувани за HBV преди ХИВ, авторите добавят, adefovir и telbivudine - които не са доказани да са активни срещу HIV - трябва да бъдат предпочетени. В контраст, lamivudine, entecavir и tenofovir са противопоказни като единични агенти за хепатит В в коинфектирани пациенти.
В заключение, авторите, завършват с един раздел за нерешени въпроси и неудовлетворени нужди, които биха могли да бъдат разгледани в бъдещите научни изследвания, включително подобряване на познанията за естествената история на хроничен хепатит В, индиректни маркери на тежестта на чернодробното заболяване, ролята на HBV генотипите при определяне прогнозата на заболяването, оптимална продължителност на лечението, ефикасността на различните комбинирани терапии.
"Няколко трудности остават във формулирането на лечение на хроничен хепатит В, като по този начин съществува област на несигурност" Специалистите на EASL пишат: "В момента лекарите, пациентите и здравните власти трябва да продължат да правят избор въз основа на данните, въпреки това, че те не са напълно доказани."
Източник:
EASL клинична практика насоки: Управление на хроничен хепатит В. Списание Hepatology 50 (2): 227-242. Февруари 2009 година.
Може да коментирате тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1724.0