Telaprevir е безопасен и ефикасен при пациенти с коинфекция с ХИВ и хепатит С
Дата: 22 ноември 2012
При пациентите с коинфекция с ХИВ и хепатит С, които се лекуват с тройна терапия за хепатит С, включваща и telaprevir (Incivo), вероятността за постигане на траен вирусологичен отговор, или пълно излекуване, е значително по-голяма, в сравнение с лекуваните само с пегилиран интерферон и ribavirin. Резултатите са окончателни и бяха оповестени по време на 63-та годишна конференция на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания, провела се в Бостън, САЩ в периода 9-13 ноември.
Миналата година бе издадено разрешение за употребата на първия медикамент с директно действие срещу вируса на хепатит С, което промени изцяло подхода към лечението на това заболяване. Протеазните инхибитори, насочени срещу вируса на хепатит С (HCV) telaprevir (производство на Janssen/Vertex) и boceprevir (Victrelis, производство на Merck), бяха разрешени за употреба в Европа и САЩ за лечение на пациенти с моноинфекция с HCV. Коинфектираните с ХИВ и HCV пациенти обаче се нуждаят незабавно от по-ефикасно лечение за хепатит С, особено предвид тенденцията за по-бързо прогресиране на заболяването при тях.
Марк Сулковски от Медицинския факултет на Университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор представи окончателните резултати от 24-седмично изследване на трайния вирусологичен отговор (SVR24) в хода на рандомизирано, контролирано проучване във втора фаза за оценка на тройната терапия с telaprevir, пегилиран интерферон и ribavirin при нелекувани до момента коинфектирани пациенти, заразени с трудно поддаващия се на лечение генотип 1 на HCV. Междинните резултати (след 12-та седмица) бяха представени по време на Конференцията за ретровируси и опортюнистични инфекции през месец март тази година.
Проучването се състои от две части. В първата вземат участие 13 коинфектирани пациенти с брой CD4 клетки не по-малко от 500/мм3, които до момента не са приемали антиретровирусна терапия, съгласно действащите тогава препоръки за провеждането й.
Във втората част на проучването участие вземат 47 коинфектирани пациенти, лекувани с антитетровирусни средства и със стабилна супресия на ХИВ (ХИВ РНК <50 копия/мл). Въз основа на предишни изследвания върху лекарствените взаимодействия, пациентите могат да приемат или efavirenz (Sustiva или Stocrin) плюс tenofovir/emtricitabine (влизащи в състава на Truvada), или бустиран с ritonavir atazanavir (Reyataz), плюс lamivudine (Epivir) или emtricitabine.
По-голямата част (почти 90%) са мъже на средна възраст от около 45 години. В първата част на проучването вземат участие по-голям процент хора с африкански произход (по принцип тази група реагира по-слабо на терапията с интерферон). Като цяло, около 70% са инфектирани с по-трудно поддаващия се на лечение генотип 1a на HCV (останалите са инфектирани с генотип 1b), малко над 10% са с напреднала чернодробна фиброза или цироза на изходното ниво, въпреки че по двата показателя двете групи значително се различават. Средният брой CD4 клетки на участниците в първата и втората част на проучването е 600 и 500/мм3, съответно.
И двете групи участници получават на случаен принцип или telaprevir, или placebo в допълнение към 180 микрограма седмично пегилиран интерферон алфа-2a (Pegasys), както и ribavirin (най-вече във фиксираната дневна доза от 800 мг). Пациентите с atazanavir приемат обичайната доза от 750 мг telaprevir три пъти дневно. За да компенсират всяко познато лекарствено взаимодействие, което намалява нивата на telaprevir, дозата на telaprevir е увеличена до 1125 мг три пъти дневно при приемащите efavirenz.
Въпреки че продължителността на лечението с telaprevir при пациентите с HCV моноинфекция трае различно, според алгоритъма за определяне на продължителността на терапията в зависимост от отговора на пациента, всички коинфектирани пациенти в проучването получават тройна терапия в продължение на 12 седмици, след което - само пегилиран интерферон/ribavirin в продължение на 36 седмици.
Терапията е смятана за неуспешна и участниците прекратяват приема й, ако количеството на HCV РНК е над 1000 IU/mL или е отчетено намаление с по-малко от 2 log10 на 12-та седмица в сравнение с изходното ниво, или е регистриран доловим вирусен товар за HCV на 24-та или 36-та седмица, или е налице силна клинична изява на HCV инфекцията.
Като цяло 74% от участниците, приемали тройна терапия с telaprevir, достигат SVR24 – или недоловим HCV РНК на 24-та седмица след приключване на терапията – в сравнение с едва 45% при лекуваните с пегилиран интерферон/ribavirin.
Сред участниците в първата част от проучването, които не приемат антиретровирусна терапия, честотите на SVR24 са 71 и 33%, съответно. Във втората част 69% от приемащите efavirenz и 80% от лекуваните с бустиран atazanavir достигат SVR24 с помощта на telaprevir, в сравнение с 50% за двете групи пациенти на антиретровирусна терапия, лекувани само с пегилиран интерферон/ribavirin.
...
Цялата новина може да бъде прочетена на сайта на колегите от фондация "И": Telaprevir е безопасен и ефикасен при пациенти с коинфекция с ХИВ и хепатит С